Община Родопи

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Home с.Лилково

с.Лилково

География

Село Лилково е разположено в Централните Родопи. Близо е до десния бряг на река Лилковска (Възрека). Намира се на 10 km път от с. Ситово и на 36 km от Пловдив. Недалеч от Лилково е летовището Бяла Черква. История
Старото му име е Демерджикьой, което на турски означава „желязно село“. Селото е освободено от османска власт на 31 януари 1878 г.

В миналото Лилково е било помашко селище. От 1879 до 1 януари 1895 година от Лилково са изселени 24 семейства със 135 жители-помаци, съответно 120 в Мала Азия и 15 в покрайнините на град Пловдив / днешната улица "Карлъка"/.

Друга легенда е, че по времето на византийското господство в Родопите кръстосвал с дружина Лило войвода и в района на Лилково било неговото хайдушко сборище. Дружината му вардела керванските пътища и нападала търговците, които минавали от тук на път за Беломорието. Постепенно около Лило войвода и неговите хора се събрали и други непокорни на византийските власти и когато по тези места дошли българите, хората на Лило се установили за постоянно и новото селище било наречено на негово име.


Обществени институции

Преди освободителната Руско-Турска война от 1877-78 година, а известно време и след това до 1899 година, в училището на Лилково са се обучавали само момчета. От 1876 година до 1879 година учител в Лилково е бил Калин Славов от Ситово. За училище продължава да служи Стояновата къща. През 1880 година е изградена първата училищна сграда в близост до църквата. В същата сграда след време се помещава кметството на селото. Пръв учител в новото училище е Георги Тасков от Ситово.През 1961 г. е завършен строежа на новата училищна сграда. През 1973 г. училището с последен директор Коста Папазов е закрито поради липса на ученици. Сградата на училището по късно се използва за ученически лагери.


Културни и природни забележителности

Каменната църква „Свети Архангел“, чийто градеж е започнал през лятото на 1858 г., а е завършен на следващата година. Това според преданието е станало на ден на "Светата Неделя" 1858 г,Ахмед ага уж случайно завтасъл да палят свещи и да поставят „питурки“ край тамошната джамия. Щом видял това веднага отишъл при тогавашния мухтар на селото и го попитал каква е тази работа. Абдула ага пък и други българи мохамедани му обяснили, че там където сега е джамията, някога била църквата на българите от Лилково и че турците я съборили, за да построят джамия върху нейните основи. Като разбрал каква е работата, Ахмед ага наредил да се построи църква на българите, та и те да има къде да се молят. И пак по нареждане на Ахмед ага, мухтаринът на Лилково Абдул ага сам забил колчетата в центъра на селото и очертал основите на църквата. През 1859 г. Хаджи Георги от Косово, "баш дюлгеринът" на Рупчос построява църквата в Лилково. Това се потвърждава и от надписа на входната врата на Лилковската църква.

Редовни събития

Годишен събор - всяка първа събота на месец юни.
 

ВИЖ ФОТОГАЛЕРИЯТА

 

Информацията за тази статия е взета от Уикипедия